Така нареченият емпиричен поврат в науката за образованието доведе дидактиката на физиката до това, че физиката и нейното преподаване вече не са в центъра на вниманието на изследванията. Този поврат доведе и до това, че значението на личността на обучаващия е изместена в периферията. Този проблем не обсъждах, но намекнах за него, когато направих разликата между изкуството да обучаваш и науката да обучаваш. Двете доведоха до криза в дидактиката по физика. Тази криза бе значително задълбочена от незаинтересоваността на специалистите-изследователи, от нашата незаинтересованост, към обучението на учители. В резултат много ученици-абсолвенти избягват физиката, защото или те вече изобщо не учат какво е физиката, или защото забелязват, че училището не ги е подготвило достатъчно. Следващите поколения можем да въодушевим само с това, което нас е въодушевявало за физиката — с огромния обхват на мислите, с тяхното прецизно математично формулиране и с невероятно точната им проверка в експерименти.

Четири кондензатора с капацитети
C₁ = 1 μF, C₂ = 2 μF, C₃ = 3 μF, C₄ = 4 μF, без да са зареждани предварително, са свързани в една точка, както е показано на схемата. Към свободните им краища са включени източници на постоянни потенциали φ₁=4 kV, φ₂=3 kV, φ₃=2 kV, φ₄=1 kV:
а) Пресметнете зарядите на всеки кондензатор;
б) Какво количество топлина ще се отдели, ако изключим източниците и направим късо съединение на точките с потенциали φ₁, φ₂, φ₃, φ₄?
в) При включени източници заземяваме централната точка на схемата. Какъв заряд ще протече по съединителния проводник към Земята? Какво количество топлина ще се отдели при протичането на този заряд? Каква работа върши всеки от източниците при това съединяване?