На 29-ти март 2020 г. почина на 96 години Филип Андерсън, може би най-прочутият физик по кондензирана материя от неговото поколение. Андерсон показа, че електроните в т.нар. неподредени решетки се захващат от определени атоми и в резултат на деструктивната интерференция между различните канали на разсейване в системата не протича ток. За този ефект, станал известен като "Андерсонова локализация", в 1977 г. той раздели с Джон ван Флек и Невил Мот Нобеловата награда по физика за "фундаментални теоретични изследвания на електронната структура на магнитни и неподредени системи". Андерсън има съществени приноси и в други области на физиката като спин-стъкла, високотемпературната свръхпроводимост и пр. Особено място заема неговата публикация от 1962 г. за това, как фотонът получава маса. Две години по-късно тя става основа на работата на Питър Хигс за механизма, чрез който възниква масата на частиците. Андерсън вярваше в теорията на "възникването", според която всеки наблюдаем обект от дадено ниво удовлетворява законите, действащи на по-ниско ниво, но свойствата му не винаги могат да се изведат от първичното ниво. Виждането си за устройството на природата Андерсън артикулира в станалата класика за философията на науката статия More is Different. Предлагаме превод именно на тази работа.

По време на зимната ваканция заедно с приятел се спускате с туба за пързаляне от хълм с височина 50 m и наклон 37° спрямо хоризонталната равнина. Тубата тежи 5 kg, вие — 55 kg, а приятелят ви — 50 kg. Коефициентът на триене на снега по наклона е 0,2. В дъното на хълма приятелят ви пада от тубата. Коефициентът на триене на снега в равната част е 0,5.

Оценете след колко метра тубата с вас ще спре? Ефектите, свързани с удара и изпадането на приятеля ви, не се отчитат.

Математически подвъпрос: В кой тип триъгълници се среща избраният ъгъл 37°?